Начало За Ротари Цели Новини Контакти

 

Четиристранният тест

Това ли е истината?
   
Справедливо ли е спрямо всички, които засяга?
   
Ще създаде ли това добронамереност и по-добри приятелства?
   
Ще бъде ли от полза за всички, които засяга?
   
   
 

 

 

Какво е Ротари


  Ротари е организация на бизнесмени и професионалисти от цял свят, които осигуряват хуманитарна помощ, насърчават високоморалните норми във всички професии и помагат да се изгради доброжелателството и мирът по света. Около 1.2 млн. души, обединени в 30 хил. клуба, в 168 страни и 35 географски области, членуват в Ротари.Членството е чрез покана и е на базата на представители от всяка професия. Системата за класификация осигурява богато разнообразие на обществено представяне. Всеки Ротари клуб се събира веднъж седмично, така че членовете му могат да напреднат в достигането на целите на клуба и да се радват на своето приятелство.
Главната цел на Ротари е службата - в обществото, на работното място, по целия свят. Ротари организира проекти които засягат повечето кризисни области - децата в опасност, бедност и глад, околната среда, неграмотност и насилие. Също така подпомага програми за младежта, образователните възможности и международните програми за обмяна на студенти, учители, и други специалисти за професионалното им развитие. Мотото на Ротари е: "В служба на обществото".
Въпреки че, Ротари клубовете развиват свои собствени програми, всички Роторианци по света са обединени в кампанията за глобалното елиминиране на полиомилита /детски паралич/. През 1980г. Ротари е събрало $240 милиона долара за имунизация на децата по света. До 2005г.- Сто-годишнината на Ротари е предвидена програма за тоталното изкореняване и премахване на болеста полиомилит. Тази програма изисква събирането на $ 500 милиона долара.
В допълнение, Ротари е осигурил доброволци за пропагандирането и помагането в кампанията за имунизацията на децата от различните страни по света.
Ротари фондацията на Ротари Интернешанъл е нестопанска корпорация, чиято цел е световното разбирателство, постигнато чрез програми за международна хуманитарна служба, образователен и културен обмен. Тя се подкрепя единствено на доброволни начала от ротарианци и други хора, които споделят визията за по-добър свят. От 1947г. фондацията е раздала повече от $1.1 милярд долара за хуманитарни и образователни нужди, които са инициирани и реализирани от местни ротари клубове и дистрикти.

20 причини, за да се присъединим към Ротари:

  1. Приятелство: В този все по-усложняващ се свят Ротари задоволява една от най-основните нужди на хората - нуждата от приятелство и дружба. Това е едната от двете причини, поради които през 1905 г. се учредява Ротари.
  2. Развитие на бизнеса: Втората първопричина за появата на Ротари е развитието на бизнеса. Всеки има нужда от партньори. Ротари се състои от представители на всички видове бизнес и професии в обществото. Ротарианците си помагат.
  3. Лично израстване и развитие: Членството в Ротари продължава израстването и възпитанието ни в областта на човешките взаимоотношения, а също и личното ни развитие.
  4. Развитие на лидерски качества: Ротари е организация на лидери и успели хора. Службата ни в Ротари е като обучение в колеж. Лидерство: да се научим как да мотивираме, влияем и да насочваме лидерите.
  5. Гражданин на своята общност: Членството в Ротари клуба ни прави по-добри граждани на общността. Средният ротори клуб се състои от най-активните граждани на всяко едно общество.
  6. Продължаване на образованието: Всяка седмица в Ротари има изработена програма, по която се информираме за процесите в обществото, държавата и света. Всяка среща ни дава възможност да чуем различни лектори по различни актуални теми.
  7. Удоволствие: Ротари е удоволствие. Всяка среща, всеки клубен проект, обществената дейност, службата са удоволствие.
  8. Умение да говорим пред публика: Много от хората, присъединили се към Ротари се страхуват да говорят пред публика. Ротари развива увереност и умение за общуване с публиката и възможност за практикуване и усъвършенстване на тези умения.
  9. Граждани на света: Всеки ротарианец има значка с надпис “Rotary International”. Малко са местата в света без Ротари клубове. Всеки ротарианец е добре дошъл-дори това се насърчава-във всеки от 30 000 клуба в 194 държави и географски региона. Това означава приятелства както в неговото общество, така и навсякъде по света.
  10. Помощ при пътуване: Тъй като навсякъде съществуват Ротари клубове, много ротарианци, нуждаещи се от лекар, адвокат, хотел или съвет по време на пътуване,намират съдействие чрез Ротари.
  11. Развлечения: Всеки клуб и дистрикт има дейности, разнообразяващи работното ежедневие на своите членове. Ротари провежда конференции, конгреси, асамблеи и институции, които предлагат и забавления в допълнение към информацията, обучението и службата.
  12. Развитие на социални умения: Всяка седмица и при различни събития и дейности Ротари развива индивидуалността на членовете, социални и лични умения. Ротари е за хора, които харесват хората.
  13. Семейни програми: Ротари осигурява една от най-мащабните програми за младежки обмен в света; клубове за бъдещи ротарианци в гимназиите и колежите, възможност за ангажираност на брачния партньор и домакинство в дейности, предназначени да подпомагат на членовете на семейството в прилагането и развитието на семейните ценности.
  14. Професионални умения: От всеки ротарианец се очаква да участва в издигането и развитието на неговата/нейната професия, да служи на обществото, да учи младите. Ротари помага да станеш по-добър лекар, адвокат, учител.
  15. Развитие на етиката: Ротари практикува Четиристранния тест, който управлява етическите стандарти на личността. От ротарианците се очаква да са етични в професионалните и бизнес отношения.
  16. Запознаване с културите на различни държави: В Ротари са обединени хора от всички религии, държави, култури, език, раси, политически убеждения, цвят и етническа принадлежност. В него членуват най-изтъкнатите личности на света. Ротарианците осъзнават своите култури и се научават да обичат и да работят с хората навсякъде. С това те стават по-добри граждани на своите държави.
  17. Престиж: Членовете на Ротари са видни личности, лидери в бизнеса, професиите, изкуството, управлението, спорта, войската, религията и всички отрасли.Ротари клубовете са най-старите и най-престижни нестопански клубове. Сред членовете на Ротари са директори, управители, професионалисти-хора, които вземат решения и влияят на политиката.
  18. Добри хора: Ротарианците освен всичко друго са и добри хора-най-добрите на земята. Те са важни хора, които се придържат към политиката “Добре е да са важни личности, на е важно да си добър”.
  19. Липса на “официално вероизповедание”: В Ротари няма тайни ръкостискания, няма тайна политика или официално вероизповедание, няма тайни срещи или ритуали. Това е отворена общност от мъже и жени, които просто вярват в необходимостта да помагаш на другите.
Възможност да служим: Ротари е клуб с идеална цел. Неговата грижа е човечеството. Ротарианците служат на обществото на местно и световно ниво. Това е може би най-важната причина да станеш ротарианец: шансът да направиш нещо за някой друг и да усетиш удовлетворението от това.

 

Историята на Ротари

 

Ротарианското движение се е родило на 23 февруари 1905 година, когато Пол Харис, тогава млад юрист, който се чувствал самотен в разрастващия се Чикаго, Илинойс, САЩ, се срещнал с трима приятели, с които да обсъди една своя идея. Приятелите били Силвестър Шиил, търговец на въглища, Густавус Е. Лоер, минен инженер, и Хирам Шори от шивашкия бизнес. Те се срещнали в офиса на Лоер (711 стая) с сградата Unity Building. (За 80-годишнината на ротари офисът бе възстановен и мебелиран с офисоборудване от онова време от членове на Ротари от Чикаго и бе посещаван от членове на Ротари и техните семейства от целия свят до събарянето на сградата през 1989. Сега се обмисля намирането на ново помещение, където да се изложи този офис.) Идеята на Пол била бизнесмените да се събират периодично в името на приятелството и да разширяват кръга си от познанства в света на бизнеса и професионализма.
В спора се родила идеята да се създаде мъжки клуб, в който да членуват по един представител на всеки бизнес и професия. Било решено всяка следваща сбирка да предоставя възможност на членовете да се запознават с призванията на колегите си и да представят своя бизнес, а седмичните сбирки да стават на територията на отделните бизнеси, които се редуват. Това редуване било с цел да запознава всеки един от членовете с професията на другия. И оттук названието Ротари ("rotary" - въртящ).
Четиримата основатели са от американски, германски, шведски и ирландски произход и като продукт на американската тогавашна действителност се оказват подходящите родители на създаденото от тях движение.
След присъединяването на петия член - Хари Рагълс - групата започва официално да се нарича Ротари клуб от Чикаго. Първият списък (1905) представя тридесет членове и Силвестър Шиил като президент; Уил Йенсън - брокер недвижими имоти - секретар; Ръгълс - касиер, и доктор Уил Неф, зъболекар, като официален представител. Пол Харис отказвал какъвто и да е пост в клуба и става негов президент едва две години по-късно. Ръгълс бил човекът, превърнал хоровото пеене в навик, който се практикува и до днес на сбирки на Ротари.
Новината за новата организация се разнесла бързо. Скоро броят на членовете нарастнал толкова много, че срещите на територията на отделните бизнеси се оказала неудачна и те започнали да се срещат всяка седмица в ресторанти и хотели.
Чикагския клуб в представите на Пол Харис никога не е бил самоцелна организация, която да насърчава единствено бизнеса между своите членове. Още от самото начало той е виждал своята идея, превъплътена в по-широки социални изяви, засягащи цялото общество. Първата такава инициатива била реализирана през 1907 година - в Чикаго се открива обществена придобивка - зала за обществен отдих в близост до City Hall.
Три години след основаването на чикагския клуб бил сформиран втори такъв в Сан Франциско, Калифорния. На следващата година били сформирани още три такива клуба. През 1910 година броят на клубовете на територията на САЩ достигнал 16, а членовете - 1500.
През 1910 година Ротари свиква първия си конгрес в Чикаго и шестнадесетте клуба се обединяват като Национална асоциация на клубовете Ротари. Пол Харис е избран за президент на асоциацията, а Чесли Пери, който е член на клуба в Чикаго от 1908 година, е избран за секретар и остава на този пост до пенсионирането си през 1942 година. Елмер Рич е първият касиер, а Руфус Чапен е заемал този пост от 1912 г. до смъртта си през 1945 година.
Идеалът на Ротари започва да се оформя през този начален период, когато Артър Фредерик Шелдон става член на чикагския клуб. Като човек, който преподава новата наука Изкуството да се привличат клиенти, той е убеден, че на бизнеса трябва да се гледа като на средство, което служи на обществото, и на първия конгрес на Ротари през 1910 година той цитира фразата: "Този, който служи на събратята си, той печели най-много." Следващата година Франк Колинс, един ото първите лидери на Ротари от Минеаполис, Минесота, също говори за това, колко важно е да се служи на другите, и прадставя идеята, че един клуб трябва да е изграден на принципа "Не бъди егоистичен в делата си." Променени като "Този, който служи най-добре, той печели" и "Служи над собствените си интереси", те биват бързо възприети от всички ротарианци и стават девиз върху клубните емблеми на Ротари. Официално се провъзгласени за мото на конгреса през 1950 година в Детройт, Мичиган. През 1989 година законодателният съвет решава, че девизът на Ротари интернешънъл, ще е "Service Above Self" - "Служи над собствените си интереси".
Първият опит на Пол Харис да учреди клуб извън границите на САЩ е в Манитоба, Канада, където след няколко неуспешни опита клубът бива сформиран през 1911 година. Този клуб става международен. През 1911 година се ражда "The National Rotarian", който е предвестник на The Rotarian Magazine - официално издание на Ротари.
По-късно същата година Пол се свързва с Харви Уилър от Бостън, Масачузетс, който има бизнес с хавлиени изделия в Англия, с намерения да учреди клуб в Лондон. Скоро сле това Фредерик Шелдън и Смит организират клубове в Лондон и Манчестер.
Същата тази година за свое най-голямо учудване Пол научава, че клуб Ротари вече съществува в Дъблин, Ирландия, и е основан през март 1911 година. Фактът, че Стюарт Мортън, бивш ротарианец от Сан Франциско, е заминал за Ирландия и там е сформирал клубове в Дълбин и Белфаст, обяснява тази мистерия. Пол моли Мортън да продължи тази своя организационна дейност и по-късно клубове биват сформирани в Глазгоу и Единбург - Шотландия, и на други места във Валикобритания.
Веднъж преминало Атлантика, движението бързо се разраства, в резултат на което на конгреса в Duluth, Минесота, през 1912 година организацията вече се нарича Международна асоциация на клубовете Ротари и по-късно през 1922 името бива съкратено на Ротари Интернешънъл. Първият президент неамериканец е Лесли Пиджън от Канада и е избран на конгреса в Атланта през 1917 година.
Първата емблема на Ротари е обикновено колело на каруца в момент на движение като символ на "цивилизация и движение". Идеята е на гравьора Монтаг Биър, член на чигакския клуб, и повечето останали клубове възприемат колелото в един или друг вариант. Едва през 1922 година било решено да се възложи изработването на емблема, която да е само една и еднаква за всички ротарианци.
Съответно през 1923 година зъбчатото колело с 24 зъбеца и шест спици се зъприема за символ, като се добавя и ключ на оста, за да покаже, че колелото е в движение, а не в застой. На конгреса в Далас, Тексас, през 1929 година е рпедставено официалното описание на емблемата. Кралското синьо и златно са израни за официалните цветове на Ротари, а флагът на Ротари е решено да е бял с колелото, изобразено в средата. И до днес, поставен на ревера, този знак отличава всички ротарианци по света.
Първият Ротари клуб в страна, в която не се говори английски, е сформиран през 1916 година в Хавана, Куба. И така Ротари започва да преодолява не само национални граници, но и езикови бариери. Ротари става наистина световна организация след 1920 г., когато движението достига до Южна и Централна Америка, Африка, Австралия и Азия. Тази широка подкрепа удостоверява универсалността на организацията, доказвайки, че принципите са жизнени и допринасят за превъзмогване на различията в расите, цвета, вероизповеданието, езика и географското разположение.
Двадесетте години са години на предизвикателство, на развитие, на вълнения, а годината 1926 е забележителна с това, че Ротари клуб - Лондон, Англия, дава своя значителен принос към движението. Двама от членовете на Ротари, а това били Сидни Паскал, който по-късно става председател на международния Ротари (1931/32 г.) и Вивиън Къртър, който тогава е секретар на Асоциацията на клубовете Ротари във Великобритания и Ирландия, по време на своята разходка из Съри Хилс една съботна сутрин в разговор стигнали да идеята за план за цели и достижения. Те решили усилията да се насочат в четири насоки - за вътрешна служба, за професионална служба, за благотворителна служба и за международна служба.
Новата идея бива широко обсъдена и представена на конгреса в Остенда, Белгия, през 1927 година и след приемането на четирите насоки, по-късно приети да се наричат "авеню"-та за служба, стават част от програмата на Ротари и са валидни и днес.
Движението Ротари поставя също така основите на други световноизвестни организации като Международното общество на децата инвалиди, основано през 1922 година и наричано днес Международна рехабилитация, а също така и организацията ЮНЕСКО, идеята за която се родила на една конференция на Ротари в Лондон, Англия, през 1942 г.
След Втората световна война като главна цел на една агенция на Ротари, известна като Фондация Ротари, се обсъжда изграждането на един по-добър свят чрез образователни и благотворителни проекти, предвиждащи международен обмен и разбирателство. Освен с тази си дейност фондацията е известна и с това, че е една от най-големите световни организации, отпускащи стипендии за международно обучение.
По много поводи основателят Пол Харис е проявявал интерес в разработването на фонд дарения, в който да има постъпления от целия свят, които ще позволяват на практика да се осъществява важна част от международната дейност на Ротари. Фондацията Ротари официално съществува от 1928 г., когато конгресът в Минеаполис одобри и нанесе поправки на вътрешните тзакони на Ротари интернешънъл, за да бъде институцията под надзора на петима попечители, броят на които в края на осемдесетте години се увеличава на тринадесет.
Непосредствено след смъртта на Пол Харис през 1947 година е съставен първият план за награди на фондацията в областта на образованието в името на основателя на Ротари, който силно вярвал в четвъртото авеню за служба. Предоставянето на 18 стипендии на студенти от седем различни държави за учебната 1947/49 година било един успешен старт. Фондацията Ротари оттогава е напълно зависима от доброволните дарения на ротарианци и неротарианци от целия свят. Сериозен източник на финанси са вноските от по 1000 и повече щатски долара във фондацията, срещу които дарителите получават знак "Пол Харис" (одобрен през 1957 година от попечителите на фондацията), удостоверяващ този им принос. Знакът "Пол Харис" може да се дава и на лица ротарианци и неротарианци, ако същата суме е внесена в негова чест.
През 1985 година фондацията става инициатор на една програма с невиждан досега обхват, наречена "PolioPlus Program". По същество това е програма, чиято задача е да имунизира всички деца в света срещу паралич до 2005 година и да насърчи ваксините срещу други детски заболявания. За покриване на стойността на необходимата ваксина Ротари предприема една грандиозна кампания за набирането на 120 милиона щатски долара. Усилията в тази насока доведоха до набирането на 230 милиона щатски долара в подаръци и в брой. Този успех е ознаменуван на Международния конгрес във Филаделфия, Пенсилвания.
Други значими програми на фондацията са: Matching Grants - стипендии, които са в подкрепа на сериозни проекти на клубовете Ротари и дистриктите; The Health, Hunger and Humanity (3-H) програма. Тази програма е изготвена, за да отбележи 75-годишнината на Ротари и да допринесе за "по-добро здраве, по-малко глад и да насърчи развитието на човека и обществото като средство, спомагащо за напредъка на международното разбирателство, добра воля и мир"; програмата "Ротаридоброволци", която субсидира ротарианци, ротарактори или бивши възпитаници на Ротари, които желаят да служат в чужда страна, която се нуждае от техните умения и програмите на Ротари за мир, които изследват решения, свързани с мира, и начини за разрешаване на конфликти чрез серии от международни срещи.
В редица страни по време на Втората световна война някои Ротари клубове се разпускат, но по-късно част от тях се включват в Ротари интернешънъл. В селейството на Ротари се включват Италия (1946), Гермария и Япония (1948) и Испания (1977). Клубовете в някои страни под комунистическо управление остават разформировани до 1989 година, когато след съгласувани усилия и политически промени Ротари се появява отново в Източна Европа. През същата тази година клубове се появиха в Будапеща - Унгария, и Варшава - Полша. През 1990 година, Ротари навлезе в бившия Съветски съюз, и то за първи път с учредяването на московския Ротари клуб. Настъплението продължи със сформирането на клубове в Чехословакия, Югославия, бившата Източна Германия и България. В действителност в България ротарианството навлиза през 1932 г. и до 1939 г. са чартирани 8 клуба. През 1940 г. Ротари Интернешънъл сформира в България дистрикт, който съществува само 1 година.
Сега в Ротари членуват около 1.2 млн. ротарианци - мъже и жени, обединени в 30 000 клуба. Ротари клубове има в 160 страни - т.е. ние сме в 8 от 10 страни по света.

 

      Кой може да стане член на клуб Ротари?

   Член на клуб Ротари може да стане този, който е получил от него покана. Членове на клуба - това са прядъчни граждани с добра репутация, притежатели на собственост, членове на различни компании, представители на корпорации, а също хора, заемащи видни длъжности в бизнеса и различните сфери на професионална дейност. Ротарианците трябва да се състоят от членове на клуб, разположен териториално в областта, където работят или по местоживеене.

    Привилегии на член на клуба Ротари

  Членството в клуб Ротари дава следните привилегии:

   Общуване с хора, споделящи сходни с вашите идеали и ценности.
   Уникална възможност да се служи на обществото, професионално усъвършенстване и способстване развитието на дружбата между народите.
    Широки възможности за запознанства с видни представители на деловите кръгове и интеллигенция.
  Участие в развлекателни програми по време на ежегодните заседания на клуба.
    Възможност за общуване с други ротарианци по време на посещение на заседанията в други клубове Ротари.

   Задължения на член на клуба Ротари

   Редовните посещения на еженеделните заседания на клуб Ротари представляват задължително изискване към членовете на клуба. Членове на клуба, пропуснали четири поредни заседания на своя клуб или отсъствали 60% от заседанията на Ротари в течение на едно полугодие на финансовата година (при услове, че отсъствието им не е било признато като уважително от съвета на клуба), автоматично престава да бъде член на клуба. Ротарианците могат да "загладят своя пропуск", посещавайки заседание на кой да е клуб Ротари в света за 6 дни или след 6 дни след заседанието на своя собствен клуб.
Подбора на нови достойни членове на клуба - привилегия и дълг на всички ротарианци.
   Работа в комитетите. За претворяване в живота на идеала за служба на обществото членовете на клуба трябва активно да работят в един от комитетите по назначение на президента на клуба.
   Областни конференции. Областната конференция или ежегодното събиране на ротарианците от областта представлява възможност за среща и обсъждане дейноста на клубовете и Ротари Интернешънъл. Ротарианците и техните съпруги се поканват за участие в конференцията.
   Международният конгрес Ротари се провежда всяка година в един от големите световни градове и събира представители на Ротари от всички страни с цел да се обсъди деятелността на асоцияцията. След международните контакти делегатите се запознават с работата на Ротари в света. На всеки ротарианец се препоръчва да посети един от международните конгреси.

    Ръст на членство в клубовете Ротари

  Членството на всеки клуб трябва да отразява обективно картината на професионалния състав на местния елит. Подобно представителство се определя като класификационен принцип на Ротари. Под класификационен принцип се разбира основната, общопризната дейност на фирмите, компаниите и учрежденията, където работят дадените членове на клуба, или вида на неговата дейност.
  Класификационният принцип лежи в основата на разширяване на членството в клуба. Класификационният комитет на клуба трябва да изявява наличието на видовете делова активност и професионална дейност в дадена област. Щателния отчет на съществуващите в нея предприемачества и професионална дейност разширява възможността за приемане на нови членове. Търсенето на достойни кандидати представлява задача на комитета по разширяване членския състав на клуба. Отделните ротарианци също могат да предлагат свои кандидати.
Класификациите на членовете на клуба не представляват веднъж и завинаги дадени. Тях ги "дават в кредит" по време на пребиваване на човека в качеството си на член на клуба. Различават се четири вида членство в Ротари: действително и допълнително действително, старши действително, ветеранско а също и почетно. Първите два са непосредствено свързани с ръста на членство в клуба.
  Действителни членове на Ротари - това са работещи хора, получаващи класификация в Ротари и следователно, представляващи членове на клуба. Действителните ротарианци могат да препоръчват кандидатури на допълнително действителните членове на клуба, имащи такава класификация, както и препоръчващите. Такъв способ на разширяване на членството в Ротари представлява един от най-важните.

 

 

 

© 2009 All rights reserved.